Държавните магазини няма да преборят Лидл, Билла и Кауфланд
Над 70% от българите не имат вяра, че така наречен " държавни магазини за хората “ ще окажат действителен резултат върху цените. Това демонстрират резултатите от новото национално изследване на JTN. Оказва се, че една от най-обсъжданите хрумвания тази есен - магазините, които би трябвало да оферират артикули на по-ниски цени, среща най-вече съмнение и песимизъм, като хората виждат в тях повече политика, в сравнение с помощ, съобщи Актуално.
Българите не имат вяра в чудодейни държавни начинания
Според създателите на изследването българите към този момент не имат вяра в " чудодейни “ държавни начинания, които дават обещание да спасят потребителите от пазарните механизми.Повечето респонденти ги виждат като политически ход, а не като обществена поддръжка.
• 72% считат, че няма да повлияят на цените в частния сектор;
• 65% не имат вяра, че ще оказват помощ на уязвимите групи;
• 60% ги дефинират като неприятна инвестиция на обществени средства;
• а повече от половината (58%) са уверени, че сходна самодейност ще затрудни, вместо да улесни прехода към еврото.
Думата, която най-често се появява в мненията на респондентите, е „ пиар “ – не помощ, не непоклатимост, а обществена проява без действително наличие.
" Българите стават все по-внимателни към обществени послания, изключително в случай че ги разпознават като популистки. Те ясно разграничават действителните решения от символичните жестове, “ разяснява Даньо Димитров, ръководещ шеф на JTN.
В очакване на новата валута
Макар тематиката за цените да господства в очакване на еврото, държанието на потребителите демонстрира успокоение и адаптивност, а не боязън. Повече от две трети към този момент възнамеряват бюджета си деликатно, купуват главно на промоция и избират по-достъпни марки. Хората не чакат чудеса – просто ще се приспособят, разясняват от JTN.
" Еврото идва ": Ето по какъв начин ще се случи зареждането с евробанкноти и евромонети
Типичната тактика звучи по този начин: „ Ще закупувам по-малки количества, ще очаквам понижения, ще виждам повече промоции. “
Дори при повишение на цените, множеството българи декларират, че няма да се откажат от нужните артикули, а ще контролират потреблението си.
Само 12–13% възнамеряват да се откажат напълно от „ екстрите “ – цигари, сладки произведения или безалкохолни питиета.
Най-силно изразените терзания са предстоящи:
• безпричинно повишение на цените от търговците (82%);
• общо повишаване и инфлация (78%);
• маркетингово „ закръгляне нагоре “ на цените (74%)
Но тези страхове не се трансформират в скептицизъм. Българите се готвят за смяната с реалистични упования, а не с чувство за рецесия. Повечето българи считат, че ще им трябват до три месеца, с цел да свикнат с новите цени в евро. Вярват, че преходът ще бъде сложен, само че реализуем, стига връзката от страна на бизнеса и институциите да е почтена и транспарантна, показват създателите на изследването.
Еврото – разделяща тематика
Обществото остава разграничено съвсем на половина във връзка с еврото – към 40% го поддържат, толкоз са и срещу. Повечето хора правят оценка практическите изгоди – по-лесни пътувания, по-прозрачни цени и по-сигурни спестявания, само че малко на брой имат вяра, че валутната смяна ще усъвършенства икономическата политика.
Близо две трети считат, че левът е значима част от националната еднаквост, а една пета признават, че евентуално постоянно ще „ преизчисляват в левове “ при извършване на покупки.
Около една трета от респондентите си спомнят за осведомителна акция за еврото, само че малко на брой я намират за задоволително потребна.
Хората чакат съответни дейности – ясно двойно изписване на цените, заледяване на цените в първите месеци и ясни етикети с последната смяна на цената.
Изследването е извършено през септември 2025 година измежду 600 пълнолетни жители (18–75 г.), интензивно участващи във вземането на решения за покупки в семейството.
Проучването е осъществено посредством онлайн панела на JTN Research по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing) и е национално представително за градското население на България.
